Опиум. Или прекрасният нов свят на САЩ

 

Безспорно XX век е епохата на тоталитарните режими, които вдъхновяват най-прочутата дистопия на всички времена – „1984“ на Джордж Оруел.

Океания наподобява биоорганизъм, чиято имунна система е насочена към методичното пречистване от вредните за нормалното функциониране на режима патогени (дисиденти и свободно мислещи индивиди), като ги преследва, арестува, убива. Тя също се имунизира срещу бъдещи вредители като упражнява абсолютен контрол върху историята, медиите и езика в името на режим, които силно наподобява най-тежките години от сталинизма.

Всеобщо зомбиране

Съвсем друга картина рисува съвременникът на Оруел – Олдъс Хъксли, в романа си „Прекрасният нов свят“ от 1932 г. Животът на жителите на Фортландия (държавата, която персонажите населяват) е хедонизъм на стероиди от най-ранна възраст – безкраен купон, неограничени полиаморни сексуални сношения и повърхностни личностни взаимоотношения, посветени на единствената цел – да се избегне неудобството от тъгата.

За разлика от Оруел Хъксли не вярва, че един деспотичен режим притежава стабилността да пребъде. Той е убеден, че само човечеството е способно необратимо да си сложи веригите.

Фортландия се крепи на ново поколение наркотик – „сома“.

Ето как го описва един от персонажите:

„А сега – ето го прогреса – възрастните хора работят, възрастните хора се любят, на възрастните хора не им остава свободно време от забавления, нито един-единствен свободен миг, в който да седнат и да мислят; или ако понякога по някаква нещастна случайност подобна пукнатина от време зейне в монолитния блок на техните развлечения – винаги може да се вземе сома, вкусна сома – половин грам за половин соматичен излет, грам – за двудневен излет, два грама – за пътешествие до пищния Ориент, три – за безрадостна вечност на Луната; а след завръщането си те се озовават на отвъдната страна на пукнатината, кацнали здрави и читави върху твърдата земя на всекидневния труд и развлечения и отново препускащи от един емоцилм на друг, от едно пневматично момиче на друго…“

Наркотикът до такава степен е навлязъл във всекидневието на хората, че те помежду си се самонавиват да го пробват, когато усетят, че някой от тях изпитва неприятно усещане.

Чрез всеобщото зомбиране във Фортландия е установен ред на касти, които са изкуствено създавани в лаборатории – от алфа (които разполагат с най-много относителна свобода) до епсилон (напълно еднакви по външен вид персонажи, които вършат най-неблагодарната работа в държавата).

Те се различават по красота, интелект и интереси, но ги обединява сомата – не могат да живеят без нея.

Затова друга любима сентенция на персонажите в романа е:

„Ако сома си не глътна – утре болна ще се гътна.“

В по-късни години Хъксли обяснява, че е обърнал наопаки прочутата фраза на Маркс – „Религията е опиум за народа“.

„Опиумът“ се превръща в ценностната система на жителите на Фортландия. Те жертват човечността си, за да се поддадат на изкушенията, които „прекрасният нов свят“ им предлага.

Обратно в реалността

За милиони американци през XXI в. Вселената на Хъксли е не само по-правдоподобна от тази на Оруел – тя се е превърнала в реалност. Вместо на „соматичен излет“ зависимите попадат в „опиумна мъгла“.

Опиумът не е създаден вчера. Използва се от векове и дори са се водили войни за него – двете опиумни войни между Великобритания и Китай от средата на XIX век.

Въпреки че още тогава са били познати страничните му ефекти, той и до днес се използва къде легално, къде не за лечението на болежки от всякакъв вид.

Опиоидите могат да бъдат разделени в две широки категории: законно произведени лекарства и незаконни субстанции (като хероина, който се синтезира от морфина).

Сред легалните медикаменти може да изброим оксикодона, хидрокодона и морфина, като те обикновено се предписват за лечение на болки, докато метадонът се използва най-вече в центровете за лечение на зависимости.

През 90-те години на миналия век лекарите започват масово да ги предписват на хора, претърпели хирургична намеса или подложили се на химиотерапия.

През последните петнадесет години обаче специалистите пишат рецепти с опиоиди, за да третират хронични заболявания (болки в гърба, врата или ставите) въпреки опасенията за тяхната безопасност и ефективност.

Опиоиди като морфина и кодеина се добиват след обработването на макови растения, които се отглеждат предимно в Азия, Централна и Южна Америка.

Хидрокодонът и оксикодонът са полусинтетични опиоиди (имат естествени и изкуствени съставки), които се произвеждат в лаборатории.

Между 2007 и 2016 г. най-широко предписваният опиоид е хидрокодонът, посочва Си Ен Ен, като се позовава на изследване на Националния институт за злоупотреба с наркотици.

През 2016 г. 6,2 милиарда хапчета хидрокодон са били изписани от лекарите в САЩ. Вторият най-разпространен по легален начин опиоид през същата година е оксикодонът – 5 милиарда таблетки.

Фентанилът е изцяло синтетичен опиоид, първоначално разработен като мощна упойка при операции. Често обаче е употребяван извън операционни условия в комбинация с хероин и кокаин.

През 2016 г. повече от 2 милиона американци разполагат с лекарско предписание за субстанцията, като цената на 100 милиграма тогава е около 50 цента.

Смята се, че лекарството е до 100 пъти по-мощно от морфина. И малка доза може да бъде смъртоносна. Незаконно произведеният фентанил е водещият фактор за големия брой смъртни случаи от свръхдоза през последните години – повече от 20 000 души загиват от опиоида през 2016 г.

130 жертви на ден

Според изследване от 2017 г. на Националния институт за злоупотреба с наркотиците на САЩ 1,7 милиона души страдат от усложнения заради употребата на опиоиди.

Свръхдозата е много опасна, тъй като може да засегне мозъчния център, който отговаря за дишането.

През 2017 г. „47 000 американци са загинали в резултат на предозиране с опиум, включително предписани опиоиди, хероин и незаконно произведен фентанил – мощен синтетичен опиум.“

Това се равнява на малко повече от 130 души всеки ден.

Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията при 36 процента от смъртните случаи са били използвани предписани опиоиди.

Общият брой на загиналите след предозиране е малко над 72 000. Така опиоидите отговарят за около 65 процента от смъртните случаи след свръхдоза.

През 2016 г. са попълнени повече от 214 милиона лекарски предписания за медицински опиоиди – общо 66,5 предписания на 100 души.

През януари 2019 г. Националният институт за злоупотреба с наркотиците за последно е ревизирал индекси, които предоставят допълнителни индикации, че Америка е изпаднала в опиумна криза:

• Между 21 и 29 процента от пациентите, на които са предписани опиумни вещества за хронични болки, злоупотребяват с тях;
• Около 80 процента от хората, които употребяват хероин, преди това са злоупотребявали с предписани опиоиди;
• Между 4 и 6 процента от пациентите, които злоупотребят с опиуми, преминават към хероин;
• Предозирането с опиум се е увеличило с 30 процента от юли 2016 г. до септември 2017 г. в 52 района от 45 щата. В Средния запад – със 70 процента.

Сестрата на Явор Захариев: В тялото му не е имало наркотици. Бил е пребит

„Свалете името на Саклър“

Публичното недоволство от ескалирането на Опиумната криза е насочено основно срещу фамилията Саклър – собствениците на „Пърдю фарма“, която разпространява оксикодон.

В средата на септември компанията подаде документи за фалит - срещу нея са повдигнати около 2600 дела по обвинения, че е допринесла за избухването на опиумната криза в САЩ.

През март 2019 г. срещу осем членове на семейството бе заведено дело в Ню Йорк от граждани на приблизително 600 града и окръзи от 28 щата.

„Те са отговорни за пристрастяването, предозирането и смъртта, които съсипаха живота на милиони хора“, се чете в обвинителния акт.

На 26 март 2019 г. компанията бе принудена да плати извънсъдебно 270 милиона долара на щата Оклахома по друго дело, за да избегне удар по бранда, който щеше да последва заради телевизионното отразяване на делото.

„Само за миналата година повече от 3000 оклахомци бяха приети в болница заради нефатални свръхдози, като 80 процента от случаите бяха след приемане на предписани опиоиди. В допълнение близо 50 процента от оклахомците, които са загинали след свръхдоза през 2018 г., са употребили фармацевтични лекарства. Инвестирането на парите от това споразумение веднага ще ни позволи решително да се борим със зависимостите и да спасим живот“, заявява щатският адвокат Майк Хънтър.

Според правни експерти много от тях няма да бъдат разглеждани в заседателни зали.

„В момента има кръв във водата* и поради заплахата от фалит много от окръзите и щатите могат да постигнат евтино извънсъдебно споразумение, за да избегнат опцията да не получат нищо по-късно“, обясни в началото на пролеттаза "Ню Йорк таймс" професорката по право от Университета в Джорджия Елизабет Чамбъл Бърч.

На 26 май 2019 г. бе подписано извънсъдебно споразумение между Оклахома и „Тева фармасутикалс“ – обезщетението бе на стойност 85 милиона долара.

Дела се водят и срещу други фармацевтични гиганти като „Джонсън енд Джонсън“. Базираната в Ню Джърси компания отказва да сключи извънсъдебни споразумения като "Пърдю Фарма" и през август 2019 г. заплати заради упорството си на Оклахома солидната сума от 572 милиона долара. Тази присъда без съмнение ще рефлектира и върху останалите дела срещу фармацевтични компании.

Във всичките казуси ищците посочват маркетинговите практики на компаниите, които са представяли в рекламите опиумите като решение на хроничните болки (например), без да се споменават страничните ефекти.

Опиумната криза определено вече е във фокуса на вниманието на американците и затова през 2018 г. се наблюдава спад на смъртните случаи от свръхдоза с 5,1 процента (от 72 224 за 2017 г. до 68 557 за миналата година), като най-съществената разлика се наблюдава при опиоидите с медицинска цел.

Същевременно личните лекари, които мнозина обвиняват, че са предписвали опиоиди с лека ръка, също променят практиките си. Според изследване на „Харвард“ те са намалили с 54 процента предписването на опиоиди в периода 2012-2017 г.

Атаката срещу семейството Саклър се извършва на повече от един фронт.

Фамилията е позната с филантропичните си инициативи. След бурни протести и развяване на плакати „Свалете името на Саклър“ в средата на юли Лувърът сложи лепенки върху имената на представителите на семейството, които бяха поставени в няколко зали заради щедро дарение към институцията през 1996 г.

Ubermensch* на нашето време

Опиумната криза достига застрашителни размери поради безскрупулното поведение на бизнесмени, които успяват да натрупат милиарди на гърба на човешкото доверие.

Но е редно да се направи важно уточнение.

Изборът на някои от относително здравите пациенти да започнат (или да продължат след определен период) да ползват опасни медикаменти (законни или не), след като са публично известни страничните им ефекти, доказва, че трябва да бъде допусната и известна критика към потърпевшите.

Германският философ Фридрих Ницше би намерил много прилики между Опиумната криза от XXI в. и Алкохолната от XIX и XX в. Те разкриват неумението на хората да се преборят със слабостите си в свят, в който „Господ е мъртъв“ – в който липсва всеобхватен метанаратив, отсъждащ позицията на индивида във Вселената и осмислящ живота му.

„А какво би могъл да бъде немецът – кой ли не е мислил по този въпрос? Но този народ оглупява съзнателно, и то вече почти цяло хилядолетие: с най-известните европейски наркотици – алкохолът и християнството – никъде не е злоупотребявано в такава порочна степен, както при немците“ – Фридрих Ницше из "Залезът на боговете" (1889 г.).

Ницше посочва връзката между употребата на упоителни субстанции и приспивателните уверения на религиите повече от четири десетилетия преди да бъдат засегнати в „Прекрасният нов свят“.

Той презира атеистите и рационалистите сред интелигенцията, които се надсмиват над масите, жадно поглъщащи обещанията за отвъдния свят, докато давят всекидневието си в алкохол. Защото и двете групи търсят лесен изход от неволите, вместо да ги посрещнат и преодолеят.

Философът настоява, че мисията на всеки човек e да се стреми към идеала за Ubermensch (Свръхчовек) – да се опита да запълни вакуума след „смъртта на Господ“, като изгради собствена ценностна система с основи, които са здраво вградени в истинския свят.

Като един от основоположниците на философското течение на екзистенциализма Ницше вярва, че индивидът притежава неограничената свобода лично да направи избора между горчивата истина или удобната лъжа.

Между „червеното хапче“**, което вдига покрова на илюзията, или „синьото хапче“, което ни изпраща на „соматичен излет“.

----

* Кръв във водата – когато във водата има кръв, акулите се настървяват.

** Ubermensch – свръхчовек по Ницше.

*** Червеното хапче – във филма „Матрицата“ червеното хапче вади човека от нея, синьото го оставя вътре.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“